За ролята на гражданското общество и диаспората

image

Как се прави изборен закон в държава, в която има 7 милиона население, а 1.5 милиона живеят извън страната?

За да си отговорим на този въпрос, може би трябва да започнем от пример на това как НЕ се прави: взимат се решения и се гласуват промени, в съвсем работещ Изборен кодекс, който дава право да се организират изборни секции в чужбина при 40 заявления, автоматично откриване на секции, където са се провеждали избори през последните пет години и където са гласували най-малко 100 избиратели. Всяко едно от тези условия е придружено от Задължителното изпращане на представители от Външно мистерство. Начинът по който НЕ се правят такива е промени е да се гласуват в рамките на 48 часа, “на коляно”, използвайки съвсем грешни и напълно измислени данни и цифри, дадени от хора без ни най-малка представа за реалността, изтекли чрез стенограмата и бяха оборени с фактически данни от Външно Министерство и на ЦИК. Как НЕ се защитават така, наложените промени, които рязко ограничават изборните права на българи зад граница? Вносителите на петицията против тези промени от 6 хиляди човека да се нарекат “соросоидчета” (финансирани от фондация Сорос-Бел.ред.), да се изпрати лично писмо с обиди към отделен човек, живеещ в Америка, с призив да “спрат да ни се мотаят в краката”, да се обвиняват за подронване на стабилността както на коалицията, така и на държавата, да се посочват измислени данни и цифри и да се въвличат в политически интриги. Как НЕ се формулира “българският избирател” и неговите права? Като се поствят категории от рода на живеещи в ЕС, Америка, и да се противопоставят на тези от българи, живеещи в Турция. Като не се прави гласуването задължително в страната (но без санкции), а извън странат се прави почти невъзможно; като не се внася страх и използва разделението между различни българи и поставянето им в категории ще се отнася до избирателните им права.

Позволете ми да си позволя да изложа как СЕ прави изборен кодекс, при така възникналата ситуация.

На какви данни се позовават решенията? На фактически данни от Външно Министерство и ЦИК за брой гласували през последните избори. Такива данни сочат, че въпреки по-големия брой разкрити секции в Турция, броят на гласоподавателите спада с пет процента, и през 2014 година за пръв път, повече хора гласуват от останалите държави, в сравнение с Турция.
Как се взима решение: позволява се достъчно време за дебат и за дискусия, както и за консултация с различни групи, особено онези, които биха били най-засегнати от промените – българите, живеещи в чужбина.
Как се реагира в публичното пространство: с уважение към всички членове на обществото, особено към избирателите и с ясно поемане на отговорност. Поемане на лична, партийна и национална отговорност за взетите решение на базата на най-доброто за избирателите.
Как се реагира при констатирани нарушения по горе-споменатия процес и взимане на решение: с публично извинение и с преразглеждане на законовите поправки, а при съществени нарушения, като с незачитане на парламентарния протокол – незабавно подаване на оставка или отстраняване от длъжност.

Най-вече позволете ми да изтъкна и още един факт: че неизменното разрастването на българската диаспора поставя огромно предизвикателство пред законовата уредба на страната, която не е привикнала към все по-широкият кръг на географска мобилност, както и на разширяване на кръгозора на вярвания, убеждения и интереси. От гласуваните промени в изборния закон, става ясно, че страната не само, че няма ясна стратегия за кампания и политика ще се касае до българи в чужбина, но и че партиите навяват страх и раделение на българите зад граница на тези в Турция и извън Турция. Основният извод е, че българската политика трябва да изработи подходящи механизми, чрез които да привлече българи зад граница, предвид тенденцията, че броят на българите в чужбина се увеличава, както и се увеличават броят на техните дестинации. Такива механизми би могло да бъдат позовани на вече утвърдени и разработени нормативни текстове (като старият Изборен Закон), както и намирането на нови модерни начини, като електронното гласуване и да се търсят активно други начини за участието на българи на пет континента да участват в политическия процес на държавата. Ограничаването на вота на българи зад граница с оглед определени политически интереси е обречено на провал.

Advertisements